„НЕ ПЕЧАЛЬСЯ”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ТЪГУВАЙ
Не тъгувай!
Скоро, много скоро
пак ще грейне мирният ни лик:
върналите се от Уфа хора
ще забравят паниката в миг.
Ще се върнат блясъци и сладост,
ще ни радват старите права –
пълнота, солидност, жизнерадост
пак ще има в живата Москва.
Всеки дом животът ще прегърне,
грамофон ще свири в тих покой...
Не тъгувай: всичко ще се върне –
без войниците в тоз смъртен бой.
Ударения
НЕ ТЪГУВАЙ
Не тъгу́вай! Ско́ро, мно́го ско́ро
па́к ште гре́йне ми́рният ни ли́к:
въ́рналите се от У́фа хо́ра
ште забра́вят па́никата в ми́г.
Ште се въ́рнат бля́съци и сла́дост,
ште ни ра́дват ста́рите права́ –
пълнота́, соли́дност, жизнера́дост
па́к ште и́ма в жи́вата Москва́.
Все́ки до́м живо́тът ште прегъ́рне,
грамофо́н ште сви́ри в ти́х поко́й...
Не тъгу́вай: вси́чко ште се въ́рне –
бе́з войни́ците в тоз смъ́ртен бо́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
НЕ ПЕЧАЛЬСЯ
Не печалься!
Скоро, очень скоро
Возвратится мирное житье:
Из Уфы вернутся паникеры
И тотчас забудут про нее.
Наводя на жизнь привычный глянец,
Возвратят им старые права,
Полноту, солидность и румянец
Им вернет ожившая Москва.
Засияют окна в каждом доме,
Патефон послышится вдали...
Не печалься: всё вернется – кроме
Тех солдат, что в смертный бой пошли.
1942 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.